Оргазмите й винаги ми напомнят на зора.
Две винени чаши звънливо ни аплодират от раклата над главите ни, а самата ракла изпълва атмосферата със звучни въздишки с аромат на бук.
Дрехите ни са в друго измерение заради скоростта с която ги накарахме да напуснат нашето „сега“, където горещ език е всичко от което тялото ти има нужда.
Аз съм прегърнал мрака в стаята и бавно го усуквам около пръстите си, за да започна методично да обхождам с него сенките й, които ще родят зората.
Различни сме - катран върху китайски порцелан.
Защото ако сред кадифеното небе на похотта ни моите моменти на наслада са като падащи звезди забързано разкъсали мрака, за да се превърнат в облаци гореща пепел, то розовите пръсти на нейното удоволствие бавно, но неумолимо отпъждат тъмнината, преди изригнат в заревото на всепомитащ изгрев от екстаз, носещ в себе си обещанието за горещо и чувствено пладне.
И докато тя се извива и стене сред хиляди горещи вълни, аз се сливам с нея, с капките пот и с дъха й, за да превърна невъзможното вчеращно „никога“ в прекрасното бъдещо „винаги“, където „аз“ и „ти“ са удавени в пулсиращо „ ние“, замечтано отправило поглед към хиляди нови подобни зори...
Оргазмите й винаги ми напомнят на зора, защото ми помагат да прогоня мрака вътре в мен...
