понеделник, 30 юли 2012 г.

SIC FINEM MUNDI

„Добре дошла отново в света на Праведните, Яна от „Спално 72“.

Гласът му беше мек и напевен.
Глас, който създаваше усещане за пръсти галещи коприна, за стичащи се капки вода по кожата. Глас на любим, на баща, на пророк, глас на човека до теб, който винаги е готов да ти подаде ръка. Глас, чийто тембър, ритъм и сила бяха резултат на години задълбочена тренировка.
Глас, който да те накара да влезеш в огъня.
Глас, заради който да обикнеш Бога.

Отпи бавно от кристалната чаша в ръката си и деликатно попи от устните си няколкото останали капки, докато с интерес наблюдаваше проснатата на средата на залата Яна, по пътя на бавното й завръщане от спокойствието на безсъзнанието.
Клепачите й бяха залепнали и пърхаха като заблудени нощни пеперуди, насред неумелите й опити да фокусира поглед. Сместа от пот, сълзи, кръв и остатъци от мозък, далеч не й помагаше да осъзнае къде се намира. Главата и останалите части на голото й тяло бяха здраво захванати от твърди, метални обръчи, обездвижвайки я сигурно, без никакъв шанс да помръдне.

„К-кой....? Къде..?? Боже мой...“ Изписаният на лицето й ужас беше повече от красноречив.

„А-а виждам, че си спомняш." - започна той.
Опасявам се, че заповедите, дадени на подразделението, заело се с вашия случай, не включваха запазването на никого от вас жив...никого освен теб, разбира се.
Мога със задоволство да ти съобща, че задачата им бе перфектно планирана и изпълнена, дейността на греховната ви малка група бе перманентно преустановена, а всичките й останали членове се радват на блажен вечен живот в светлината на Бога, пречистени от земните си грехове.
Сега са истински „свободни“!
Амин!“

Премести се по средата на осветената зала, за да може да й позволи да го погледне и не се учуди, когато видя в очите й нескрит гняв, горящ въпреки ужаса в тях.
Да! Именно тази нейна емоционалност и страст, неприкрита във всичките й действия, го бяха накарали да поиска точно нея. Именно тази сила на чувствата й я правеше идеална за задачата, както и за утоляване на неговата лична жажда!
Но не още, не още...

„Виждам омразата на лицето ти, не се мъчи да я прикриеш, дете мое. Учудена си, че знам за жалката ви Съпротива? Разбира се, че знам – та нали аз я създадох!
Да, именно аз, а не както псевдо-водачите ви претендират, Бог.“ – дясната ръка механично започна да поглажда гърдите му, там където бе извезан Символът.

„Съпротивата, чадо мое, е неизменният спътник на всяко общество и ти като историк, би трябвало инстинктивно да разбираш защо това е така.
Тя е източникът на това, без което никое общество не може да просъществува – различният избор. Може би не „правилният избор“, но за масата, това е без значение.
Без онези - различните, лудите глави, конспираторите, маниаците и екцентриците, всяко едно общество, независимо колко перфектно е, рано или късно е обречено да се удави в сивотата на еднопосочността си. Затова наличието на тайна съпротива е атрибут, необходим на всяка система, претендираща за „свободна и праведна“.
Другият неизменим атрибут е, естествено, Вината.
Нашите праотци безпогрешно са я разпознали като такъв и преди седем века успешно са приложили своите знания за манипулация на масите, за да отклонят загиващото по това време човечество от пътя на неизбежно самоунищожение.

Историята (естествено умело скрита от погледа на обикновения човек) ни учи, че преди около дванадесет века, при население едва 6-7 милиарда души, Земята  е била арената на несрещан до тогава световен конфликт. Този конфликт , погазвайки представите на всичко виждано преди, се е водил зад кулисите, с помощта на средства, манипулиращи не друго, а именно икономическите потоци на планетата.
Конфронтацията е противопоставила, наред с всичко останало и две идеологии – тази на Изтока и тази на Запада. Не е известно как точно, но в крайна сметка Западът загубил, а с това настъпил и краят на агонизиращата вече няколко века социална система, базирана на моралните устои на т.нар. „християнство“.
Това, скъпа Яна, била една изключително прогресивна концепция, датираща (според собствените й източници) от около две хилядолетия преди това. Основната идея, скрита сред купища приказки за любов към ближния, била, че (следиш ли мисълта ми?): – човек се ражда грешен!
Представяш ли си! Нещо толкова нормално като секса например, било заклеймявано като греховно, неморално и неугодно Богу! Едва ли някой от запалените й привърженици го е осъзнавал, но това е била идеалната социална матрица, върху която да се създаде едно балансирано общество.
Презумпцията за вината по подразбиране, превръщала човека в контролируемо същество, което с радост ще изпълнява какви ли не „правила“ само и само да измие петното на греха от себе си. Просто и именно затова – съвършено!

Загубата на Запада, обаче, нанесла фатален удар на идеологията, замествайки я с друга такава, произлизаща от Изтока, която за съжаление възхвалявала човека и неговия дух. За кратък период от пет века, постепенно но и неминуемо, подобно на съдбата на една от древните империи на Изтока, тази идеология довела до Катастрофата.

Именно затова, нашите свети праотци, осъзнали нуждата от Вината и Греха, създали Вярата като лъч на надежда за спасение на загиващото човечество. Всъщност, те просто са поизтупали от праха матрицата на забравеното „християнство“, заменили са  в контекста на времето и изчерпаните ресурси един физиологичен процес, нарочен за непростим грях с друг, и ето - Човекът бил готов да бъде спасен от Греха!

Да, знам, че говоря много – това е неизбежно при позицията ми. Знаеш, че всичките ми останали Безгрешни братя избират да запечатат устите си, за да не се „хранят“ никога повече, превръщайки плътта си в свещена и поддържайки живота си чрез ежедневни венозни интервенции. Това, за нещастие означава, че трябва да се осланят за комуникация на безкрайно сложната си и несъмнено ефективна в бойни ситуации жестомимична система, която обаче ги прави едни изключително скучни събеседници. Затова в редките случаи между литургиите, когато ми се отдава тази възможност, аз се наслаждавам изцяло на интимността на разговора с друг човек. Макар, че трябва да отбележа, тези разговори често са по-скоро монолози. Искаш ли да се включиш?

Не? Е, тогава нека продължа.

Човечеството било спасено, но само за да бъде обречено отново. Системата, която светите отци създали страдала от друг фатален недостатък. Нейната проста и аскетична морална рамка не позволявала наличието на различни, заклеймявайки ги за „грешници“, но и до такава степен контролирала свободата, че задушавала обществото в непробиваемата прегръдка на Вярата. Унищожаването на Греха и всичките му последици било основна цел и дълг на всеки праведен, което било похвално, но можело да доведе само до един логичен край – дестабилизация и нова Катастрофа, макар и от различен вид.
Знаците на такава наближаваща катастрофа са били забелязани още преди 140 години от Отец Григорий, заел се по онова време да изучи древните закони на социологията и да ги приложи тайно върху обществото ни тогава. Проблемът започнал да става все по-очевиден, без да има и намек за разрешаването му още близо 80 години до момента, когато аз благословено бях помазан за Безгрешен Първи.

Разбираш ли, Яна? Наличието на съпротива не просто осигурява отдушник за различните в обществото ни - нейната функция е далеч по-важна. Само когато съществуват такива като теб – „грешници“, „бунтовници“, „терористи“, такива като мен биха могли да упражняват без проблеми властта си и да водят масите по правилния път напред.
Правилата, налагани от управляващите, били те и по Божията воля, никога не биха просъществували, ако не съществуваше страхът и заплахата от вас – различните.
Заплаха, която ние не пропускаме да популяризираме и разбира се, многократно хиперболизираме.

Сега разбираш ли, Яна? Разбираш ли защо Съпротивата е необходима, за да просъществува човечеството?

Така го разбрах и аз преди години и вместо, като моите праведни предшественици, търпеливо да чакам зародишите на недоволство да се превърнат в острови на съпротива, моето решение бе далеч по–директно - аз просто реших да я създам.
И е удивително колко малко усилия ми бяха необходими!“


„Защо...? Какво...? Защо аз? Ще умра ли?“


„Чудиш се защо ти изприказвах всичко това? Защо точно на теб?
Защо си привързана гола, както и какви са блестящите метални инструменти в ръцете ми?

Всичко, дете мое, има своят смисъл.
Някои от отговорите ще получиш скоро, а други може би ще те достигнат по-късно. Ето например – инструментите се наричат на древния език „вилица“ и „нож“(доста остър ако трябва да бъда точен) и са били използвани за „хранене“ във вековете преди Катастрофата.

За другото, смърт или живот – това е дилема, в която аз няма да те улесня, осигурявайки ти решение. Моята роля в големия ти избор приключи и по отношение на съществуванието ти от тук нататък ще бъде далеч по прозаична, имайки за цел да задоволи две лично мои плътски страсти.

Кълна се в Бога, че след като приключа изборът ще е изцяло твой. Ще имаш право да се върнеш към живота си преди Съпротивата или (това, което се надявам да избереш) забравяйки за себе си, да се включиш в непрестанната ми борба за по-стабилно общество и по-добро бъдеще, превръщайки се в поредната мъченица, избягала след жестоки мъчения и носеща тайно знание за скритите истини за Греха, за да разпали нови пламъци на недоволство, осигурявайки така необходимия на обществото ни "различен избор"!

Ти решаваш!


„М-мъчения...Не...!“


„О, да! Тишината, мила ми Яна, е непоносимо бреме – сама разбираш защо.
А гладът в комбинация с нея става още по-непоносим, още повече когато си толкова сам колкото само аз мога да бъда в недостижимата си праведност.
Призраци бродят неспирно из осветените зали на моето заточение и сред Божествената светлина в ума ми. Призраци, които жадуват за вкуса на плът и сладките трели на човешки писък, бил той от удоволствие...или от болка.

А ти, мило дете, ще имаш нужда да се преродиш, ако избереш да бъдеш новата Пророчица на Истината, както и ще имаш нужда от белези, които да засвидетелстват истинността на думите ти. Ето че и двамата не можем един без друг, и по-един или друг начин сме си безкрайно необходими. Тук и сега твоят свят свръшва, а какво ще последва нататък е в ръцете единствено и само на Бог.“



Първата вълна на болка проряза съзнанието й като нажежен кинжал, секунда след последните думи на Безгрешния, който треперещ от нетърпение, едва бе дочакал да се впусне да задоволи Глада си.
Невярващият й поглед проследи капките кръв по бледия контур на брадичката му и вдигайки поглед към блажено затворените очи, над бавно предъвкващите му устни, Яна разтвори уста, за да изпълни бялата празнота наоколо със сладкото кресчендо на писъците си...