"...say will we dive in the water? say will I die in your water? ..."
Гледа ме с усмивка.
Дали съзнава, че въпросът, който устните изписват е повече от очеваден?
Разбира се, че става дума за секс - както всичко в този живот.
Нещата са по-прости и тривиални, отколкото на всеки му се иска да признае.
И така да ти обясня , за да ти отнема и минималния шанс да се скриеш по-нататък зад глуповатото: "Ама това ли имаш предвид? Не те разбрах ..."
Забрави за недодяланите си прозрения за пътя, по който двамата поехме. Каквото "трябва да бъде" никога не се превръща в "Това, което е".
Не е ли иронично?
След всичките ни "благоразумни" погледи назад, усмивките и всичките онези "няма страшно - винаги можем да се върнем обратно"?
Смешно е - изучавайки с подробности брега на миналото си пропуснахме да забележим, че водите пред нас са всъщност блато.
Погледни в очите ми. Разбра ли?
Можеш ли да дишаш сред водите? Или ще се удавиш с мен?
Да, това сме ние, насред блатото на неумело търсеното наслаждение. Усещаш ли непреодолимият му зов?
Нямам сила да измъкна затъналите си крайници. И ти я нямаш - осъзнай се вече.
Брегът е само на разтег от нас, но уви това е толкова далече...
Е? От теб зависи - дали ще прекараш последните си мигове борейки се към брега или тук с мен?
Моят избор е направен, за теб остава трудното...
Няма коментари:
Публикуване на коментар