"Mind the Gap!"

Пак е петък вечер, но този път е по-различно.

Както винаги сме същите, “Компанията” е непроменена от онзи далечен петък, преди толкова време, когато се надушихме сред сто и осемдесетте полу-дрогирани/полу-насвяткани британци, в онзи посредствен клуб между Сохо и Лейстър скуеър.


И все пак е различно. Аз съм различна. Усещам го и вече не се опитвам да го отричам дори пред себе си...



Изборът е направен и трите се вмъкваме в малкото, тъмносиньо клубче на ъгъла до St. Paul’s. Всъщност “вмъкваме” е неправилен глагол за prêt-a-porter, което изиграваме пред наличната публика на бара. Комбинацията от бедра, гърди и тактически разположени “парцалки” свършва своето. Час и петнадесет минути по-късно вече съм сама на бара и с преценяващ поглед оглеждам “улова” на дружките си. Справят се добре, особено Жужа, която е на път да се наслади на един чаровен мулат с мътен поглед и издути панталони. Само че мен вече това не ме вълнува...
Да, знам как изглеждам и съм се постарала да направя и невъзможното, за да е ясно какво искам. Перфектната линия на бедрата ми прелива в извивката на стегнатото ми дупе, а през ефирната ми блузка се открояват настръхналите зърна на крушовидните ми гърди. И да, умишлено седя точно под тази неонова лампа и точно срещу струята на климатика, оставяйки на прохладата да ме кара да настръхвам и да свърши своето по въпроса с гореспоменатите гърди. Само че никак не е същото...
”Ловът” не е същият и аз вече знам защо...


И ей така, изведнъж, без особени въведения или драматично музикално включване, вниманието ми е привлечено от погледа, който търся точно сега. Отпивам от мохитото си, докато оставям време, за да разстеле вниманието си по всички важни зони на подготвеното ми тяло.
Двадесет минути по-късно думите са излишни. Кратък жест с очи, усмивка и се насочваме към коридорчето, водещо към тоалетните. Безмълвно слепваме устни и дъхът ни вече е общ. Дланите ни, първоначално некоординирано, а в последствие все по-нежно и чувствено, обхождат тръпнещите ни от възбуда тела. Попивам капчица пот с устни, докато хапя най-изкусителната шия и стена от вкуса на солена страст. Устните, които до преди секунда целувах, вече се спускат и обгръщат дясното ми зърно. Едва сдържам стенанието си и в този момент вратата, на която сме облегнати поддава.
Първоначалната паника е заменена от възбуден смях, когато разбираме къде сме попаднали – стая на поддръжката, с точно толкова място и светлина, колкото са ни нужни. Затварям вратата зад себе си и едва дочаквам, за да посегна почти грубо и да раздера омразното бельо, което ни дели. Сред задъхани стенания ръката ми се пълни със сока на страстта, докато телата ни се гърчат, плътно слепени едно до друго. Минута по-късно опитни устни си проправят път покрай пъпа ми, захапват вътрешната част на бедрото ми и ме потапят в така чакания екстаз...


01:00: Плакатите по спирките, които подминавам, прескачат между прозорците по своя път в нощта и се сменят като кадри от второстепенен филм. Между тях разтърсеното ми подсъзнание вмъква картини от преди час.
Щрак! Аз извита на дъга в момент на неповторим оргазъм...
Щрак! Аз заровила пръсти в непознати коси...
Щрак! Целувам, хапя, стена...
Щрак! Разбиращ поглед, усмивка...
Щрак! Раздяла без думи...
Щрак! Силует отдалечаващ се в нощта...


Това е моята спирка.
Подхващам Мима, за която е крайно време да разбере, че има такова нещо като твърде много дайкирита и двете слизаме от метрото (Жужа, разбира се, си замина с мулата – утре ще получим подробен отчет).
Металният глас от уредбата ме предупреждава да внимавам ("Mind the Gap!"), но аз знам, че вече съм отвъд предупрежденията...
В пропастта съм и не искам да бъда предупреждавана, защото насред цялата човешка суета около мен, единственото което ме кара да се усмихвам са ароматът на тъмната стаичка и червилото по ръбовете на бикините ми...