Lost

Завистта в очите на останалите е повече от очевидна.

Искат да са на моето място. Биха сторили всичко, за да имат вниманието, в което егоистично се къпя аз. Промъква се и блясък на агресия.
„Забравете! Няма начин - вечерта е моя!”
Мои са и Тези Около Мен. И ме искат – усещам го по дъха им, по аромата на потта, по празните им погледи.



Около нас царува обичайната вакханлия, където разумът е пратен на пода от ъперкъта на двете ленти върху огледалото.
Неизбежен като товарен влак и също толкова мощен.

Сексът е разлят по масите, по евтината дамаска на канапетата, точи се по пилона в центъра на дансинга и попива дори в безразличното сиво на мозаечния под.

От стената ми се усмихва слънчев лъч и се опитва да ме вразуми.
Почти успява, когато разбирам, че е поредното отражение на свелините от дансинга. Изкуствени, студени, безлични, чужди…


Искат ме, и вече не прикриват непохватната си борба за първенство. Толкова са много, различни и все „качествени”.


По-добри от теб..!


Не, не по-добри от теб…


Защо, по дяволите, пак се промъкна в мислите ми? През водката, мъглата и нокаутираното ми съзнание…

Защо поглеждайки в ръцете си виждам изпратеният от мен СМС? Та аз дори не знам къде си!

Ръцете ми треперят и не мога да обвиня за това бушуващите в кръвта ми субстанции.
Обвинявам теб!
По кожата ми, в косата ми, по недоцелуваните ми устни…

„I am lost without your love…” – лаконичният ти отговор огрява в бледозелено лицето ми.


Усмихвам се – сега разбирам, защо призракът на това парче ме преследва сред смога на ежедневието ми напоследък.

В отблясъкът на бара срещу мен усмивката ми е разкривена…безсмислено е.
Захвърлям телефона си на масата и се изправям срещу Техните усмивки. Мястото ти е до мен, но те няма!

Тази нощ мястото ти на спалнята до мен няма да е студено…