четвъртък, 24 февруари 2011 г.

"Lose yourself"


"Днес Ивето има зелени сополи :(:("

Мигам на парцали. 'Бах мааму! Е т'ва вече ми идва множко!

Клик, дел:

"Ар ю шуър ю уонт то римуув...?" - интересурва се Скайп.

Да бе да, как да не съм сигурен. Рядко си позволявам да съм брутално категоричен, но при дадените обстоятелства няма начин. Знам, че ще бъда обявен за ненужно груб, но всеки, чийто Скайп статус представлява горното, автоматично отпада от кръга на интересите ми.

Разбирам умилението да поставиш малко, опулено личице „на мама радостта” за собствен аватар, но това е границата на толерантността ми по отношение на новоизлюпили се родители.
След седемдневни статуси от рода на : „първи ден без памперс – три пъти пишкам, два пъти акам”, подробно систематизирали прехода на Ивето от памперса към гърнето, горното откровение е последната капка, след която съвсем трезво и без емоционалности решавам, че просто няма смисъл да поддържам съответната особа сред виртуалните си „приятели”.
И не защото е лош човек, или пък защото е лошо да си майка и да се подрискваш от умиление на всяко пръцване на мъничето ти. Не отричам неповторимия чар на ситуацията, макар и непонятен за всеки друг освен за благословения родител. Да велико е да си майка (баща)!
Това, което казвам е, че ако си толкова умопомрачително самопогълнат/а от каквото и да е, та дори от такова велико събитие като майчинството, просто с теб едва ли има какво да си кажем. 
Защото за теб ще е върховно изживяване да ми избълваш как: „а пък на Ивето много й се протърква дупето от тия памперси, затова взимам вече от другите, които една майка от парка ми препоръча и са много хубави”; а аз ще се чудя основно за това, къде се изгуби онова момиче, което пишеше стихове и четеше руска литература, и рисуваше, и познаваше и Шуман, и Куркински, и какво ли още не...
Или пък как така безличното „една майка от парка” се е превърнало във върховен авторитет за информация, засенчван само от вездесъщия БГ МАМА ДОТ КОМ и то за същата тази, която доскоро не приемаше чуждо мнение даже и като отговор на въпроса: „Колко е часът?”.

Зачекнал съм младите майки, но не защото са единственият, а просто най-често срещаният случай за доброволен личностен суицид, приеман с отворени обятия както на обществено, така и на интерперсонално ниво.
Да именно самоубийство, а не нещо по-меко. И не са само супер-майките, които така разпалено съм подхванал, тези които спадат към личностните самоубийства. Тук щедро приобщавам и всички маски, драми и псевдоперсоналности, чрез които човек доброволно и целенасочено се „изгубва в другия”. Няма значение дали този „друг” е детето му, любимият човек, потисникът, шефът, или който и да е. Резултатът е един и същ както за Пепито от горния етаж, която не ходи на кафе, защото „муцито не харесва така да правя”, така и за гордата майка, която без угризения забравя рождените дни на приятелките си, но пък охотно прекарва час и половина в разговор с жена от улицата, чиято рожба по случайност има „ама точно същата розова блузка като нашата”.

И така, може и да съм твърде директен, но тъй като безусловно вярвам, че хората трябва да са като глави лук (по мъдрите думи на Шрек) и да „надграждат” персоналните си постижения в живота едно върху друго, обогатявайки уникалната си и неповторима личност, а не да задушават, скриват в килера и забравят за предишните си „аз” всеки път, когато поставят на някого/нещо етикета: „Най-важното нещо в живота ми”, ето моите десет съвета за Супер-майки:

1. Да си родител е със сигурност „Най-важното нещо на света”, но:

а) за вас

б) в този момент

Допускайте поне възможността за различна приоритизация при околните.


2. В повечето случаи ВСЕКИ може да го постигне – не прекалявайте с демонстрацията на „уникалността” си.


3. Хемороидалните проблеми по време на бременност, цветът и консистенцията на секрециите на мъничето ви, както и безумно интересният (и разбира се, уникален!) начин по който то се оригва, са теми подходящи само за пред други безименни „майки от парка”.


4. Нетърпеливото изчакване на другия да спре да говори, за да се захванат безкрайно важните теми от точка 3, НЕ СЕ нарича „разговор”.


5. Аргументът: „Защото това е най-нормалното нещо на света!” не е оправдание за липса на здрав разум.
Кърмеща майка е прекрасна гледка!
Демонстративно кърмеща майка в претъпкан автобус, трескаво търсеща и най-малкия знак за неодобрение, за да започне тирада – хмм…
 
6. Моля, не сменяйте пелени на масата в ресторанта, кафенето, сладкарницата. МОЛЯ!


7. Майка = Професор по Всичкология.
Да, но само в собствената ви глава!


8. Ако се срещате с някого, „за да има с кого да си играе Ивето”, не задавайте след 5 години въпроса: „Какво стана с всичките ми приятели?”

9. И запомнете „добър родител” не значи „само и единствено родител”.
Удивително, но факт - има личности, които са и майки, и съпруги, и професионалисти, и са забавни, и ходят на театър, и се смеят, и мечтаят, и живеят.


10. Ако всичко гореописано ви се струва обидно, то най-вероятно е вярно.


Бъдете себе си! Животът е прекрасен!
Хау!


6 коментара:

  1. Totally like, totally agree! Супер зле говори за всяка жена подобно олигофренясване. Когато една приятелк ами каза "Ние вече акаме на гърне", аз й отговорих - "Скъпа, ти акаш на тоалетна чиния от поне 20 години или бъркам и още си на гърнето?". Тя се обиди, аз бях рязка, но не понасям подобно фанатизиране и издигането на бебешкото ако на пиедестал. То с нищо не е по-различно от това на кучето на съседите, които псувам на ум всеки ден.

    Жената трябва да бъде жена, личност, човек, а не сама инкубатор, който в последствие се превръща в сополобърсач. И после искаме равноправие и е еманципация до небето...
    Както си казал, аз също уважавам факта, че една жена е майка. Няма по-хубаво от това най-вероятно. Още не знам. Но се надявам да не стана дебилна майка, която се умилява от наакано.

    БГ-мама, не ме плюте :D

    ОтговорИзтриване
  2. Аз мисля, че този период го има всяка майка.Особено новоизлюпените.
    Напълно съм наясно, че няма да ме разбереш.Първо защото не си майка и второ защото има неща, които не можеш да разбереш без да минеш през тях.

    ОтговорИзтриване
  3. Това, че минавайки през "нещо" човек ще го разбере по различен начин и най-вероятно ще постъпи както онези, които преди е критикувал, не прави постъпката му правилна, нали?

    Не се засягай толкова, Принцесо. Аз не се опитвам да разбера - аз тъгувам по загубата...

    ОтговорИзтриване
  4. Охх, чак се просълзих от смях!!! Точно защото съм майка на две малки деца и чудесно разбирам воплите на автора.Трябва да си призная, че макар да не искам да приличам на "типичната майка от парка", понякога се хващам, че залитам в тая посока. Но според мен това е неизбежно. С децата - по детски. Просто трябва да знаеш кога да излезеш от роля. Браво за статията, дано я прочетат повече жени! :)

    ОтговорИзтриване
    Отговори
    1. Да така е. Има такъв период в живота на една жена. По някога, за щастие, са два, три, или повече. Тотален вакуум, тотално себезабравяне. И после рестарт - отново в офиса, болницата, банката, кантората, колата... И не по - малко добри, не по - малко отдадени, не по - малко притесняващи се за продължаващите консистенции на вече поотрасналите деца. Докато не дойде следващия вакуум и после пак...
      Докато, виж колко странно се получава, при някои мъже няма никакъв рестарт в живота от любимите им теми за колата, последната версия на кръволееща комп. игра, или последния мач на незнам си кой... Такива странности има в живота. Мдааа...

      Изтриване
    2. И това за мъжете е много вярно!

      Изтриване