понеделник, 31 януари 2011 г.

Филибелийско хайку


Майски бръмбари
целуват люляците.
Калдъръмът пее!

         ***
Насред жегата
Марица е заспала.
Жабешки концерт!

        ***
Дървото се смее...
Гъделичкат на голо
пухкави врабци.

         ***
Градът побеля...
Дъхът на Родопите
го пови за сън...


четвъртък, 27 януари 2011 г.

"Грях, гълъби и политикономика"




Заекващата сладурана е Весито, отляво до Иво с висящите му гащи, третият е Жоро – нос, къдрици и липсващи предни зъби - останалото се губи сред тях. Аз тичам в ръка с мрежичката, в която дрънкат две празни бурканчета от кисело мляко и зелена бутилка от олио. Бързам , за да мога да се върна веднага, защото ще ловим гълъби. Не ни е много ясно какво ще ги правим после, но сега това е модата – да се ловят гълъби. Така ни каза Ясен,а той много ги разбира тия неща.

Бяхме се накачорили петимата из клоните на върбата на брега на Марица (онази с висящите кабели и нарисуваните копчета по нея, от времето, когато играехме на „Седморката на Блейк”), когато Ясен с авторитет ни сподели модата. Точно беше завършил да ни обяснява за това как „пумите, ‘дето като се криели без да шавнат из клоните и никой не ги бил забелязвал”, а ние пък се бяхме възползвали от новооткритото си умение, за да се сврем в клоните на върбата и да се хихикаме, дзверейки се в полумрака към пейката под нас, където бате Петьо с променлив успех обследваше качествата на дантелката на гащичките на Румито. Та, точно тогава, изръси:

„Сега най-яко е да се ловят гълъби....” Ама така, едно такова шепнешката го изръси – хем тихо, хем всички да чуят, та чак ми наплю ухото от ентусиазъм. Аз пък не разбрах съвсем - откъде се взеха тия гълъби? Ама той Ясен все така споделяше енциклопедичните си познания с нас –простолюдието - ни в клин, ни в ръкав, но пък с академичен тон непозволяващ и грам съмнение. Та така – здрач, хихикане, мляскане отдолу, върбови клонки в шортите ми, пред мен виси пръчка с телефонен кабел и капачка от буркан (бластера на Ейвън), а той – гълъби!