понеделник, 30 януари 2012 г.

ATHANATOS

***


Непознатият се появи както го правеше обикновено – с приглушено „ПУУУФ” от изместен от появата му въздух. Този път изникна на около 130 метра над повърхостта, като голото му тяло се очерта особено контрастно на фона на пухкавите розови облаци над него. Погледна надолу и започна да крещи, махайки диво с ръце и крака...

„Напомня ми на муха, оплетена в захарен памук...” – отбеляза едната от главите на Жирафа.

„Шът!” – сопна й се другата, върху която бурно се съешаваха две облечени в раздърпани ливреи мишки – „Я си пий бозата и ни спести аматьорските си сравнения, с привкус на неизживяно детство и намек за домашно насилие ”.

Синята и зелената глава отдавна имаха проблеми помежду си, основният от които бе собствеността върху лилавите точки по корема. Самите точки, ги бяха отебали генерално и водеха разгулен живот, в резултат от който поне три от тях вече се бяха трансформирали в особено неприятни разязвявания, а четвърта подозрително напомняше на злокачествен тумор.

„Наистина напомня” – съгласи се Драконът – „Ама какво се е развикал?”

Последният коментар бе предизвикан от факта, че Непознатият махаше неконтролируемо, докато падаше без следа от грация, такт и чувство за добро поведение и междувременно се дереше с цяло гърло.

„Пада, не е ли очевидно” – включи се Майката – „страшничко си е сигурно. Горкият!”

„Как така пада?” – зачуди се Драконът – „Преди три цикъла летяхме до Балиго заедно. Вярно, че стилът му беше малко жабарски, но си правеше и пируети, и пикирания, и сякви там гъзарски номера из въздуха. Не може да пада!”

„Залагам си вечерята, че ще се размаже върху ей ония скали” – изгърголи Старшината, достатъчно добре осъзнал, че никой няма да има претенции върху четирите печени малайзийски гущера и останките от онзиденшна шопска салата.

„Сигурно е тактика” - със съмнение сподели Зомбито - „Не може да е без причина, от мен да го знаете. При него нищо не е каквото изглежда – всичко е тактика. Преди време го бяхме сгащили с Некро и Гангстера в една тясна уличка. Имаше вид на второкласник, даже си носеше и смешна пластмасова чанта на гърба. Точно си мислехме, че няма къде да бяга, когато той измъкна самурайски меч от нея! Представяте ли си – самурайски меч от ученическа чанта! И като развъртя ония ми ти Шаолински хави, на сашими ни направи за нула време. Освен това като че ли не изпитва болка” - обидено заключи той - „Амчи честно ли е това? Захапах го по прасеца отзад и даже месо откъснах, а той просто погледна учудено как раната му заздравява за секунди, след което ми махна главата…за втори път. Писна ми вече да се кърпя с тоя телбод!”

„Има си скрити таланти момчето” – съгласи се Безликата – „когато за първи път правихме секс край водопада и на мен ми се струваше свит и свенлив отначало, но като отпори един ми ти х…”

„На всички ни е пределно ясно как си прекарваш времето” – прекъсна я Майката – „не е необходимо да мърсиш обстановката с подробности”

„Що бе?” нагло се ухили Старшината „ Я ми дай на мене подробности, пък аз щи пока’а к’во и’ам в гащите.”

„Няма нужда” – сладко го поряза Безликата –„каквото и да си имал там, отдавно е умряло, съдейки по миризмата…”

„Абе не ви ли се струва, че нещо много бавно пада тоя?” намеси се синята глава на Жирафа – „Като че ли през петмез лети?”

„…или през боза” – добави първата глава, с което си навлече ухапване и поредица от сравнения на мозъка й с боза от другата.

„Създава впечатлението, че природните закони тук, каквито и да са, не се отнасят за него“ заяви Драконът „направи ми впечатление още докато летяхме заедно. По едно време стана едно такова ледниково и мразовито около проходите на зелените джуджета, а на него като че ли не му направи впечатление, нищо че беше дидбидюс гол.“

„Ами аз нали това ви казвам“ – потвърди Зомбито – „не е честно така. Появява се, когато му скимне...“

„Е, не е точно така“ – каза Безликата – „появява се на що годе равни интервали. И добре, че е така, че иначе девствена щях да си загина тука...“

„...където си иска...“ – продължи Зомбито.

„Ами да“ – включи се Майката – „пак са го видели малките в час по Математика. Пръкнал се е по средата на часа, точно пред дъската, свит от срам... И пак гол! Представяте ли си? Голям смях е паднало...така ми казаха...“

„...И ПРАВИ КАКВОТО СИ ИСКА С НАС!“ ядосано заключи Зомбито. „Някой ТРЯБВА да направи нещо!“

„Айде няма нужда“ – ухили се Старшината – „така като гледам, проблемът ви скоро ще си има решение“ – и кимна по посока на падащото тяло, на което оставаха не повече от пет метра до скалите отдолу.

Останалите обърнаха глави точно навреме, за да видят как придружен от глухо „ФУУУП“ Непознатият изчезна миг преди да се размаже.

„Мдам, типично!“ – каза Драконът – „Я! Че то станало време за хапване!“

Доскорощните събеседници вече представляваха разноцветни, бързоотдалечаващи се образи, единодушно предприели най-правилната тактика за оцеляване, когато наблизо ти има гладен златен дракон...


***



АААА!

Какво по...???
Ах как мразя да се събуждам така!

Главата ме цепи, не знам на кой свят съм, в устата ми са нощували три семейства бесни катерици, а трябва да съм на работа след...

По дяволите - 35 минути!

И тия щури сънища! Най- много мразя да сънувам, че падам, а винаги ми се случва след луда нощ със „Специалното участие на Сеньор Пепе Лопез“!

Все се заричам да не правя повече така, но...

Оф, пак закъснях!

***