вторник, 31 май 2011 г.

"ДА ОБИЧАШ НА ИНАТ"

Обичам вратите. Защото разделят.
Разделят на ВЪН и ВЪТРЕ. На НАС и ОСТАНАЛИЯ СВЯТ. На МОЕ и ЧУЖДО.

Обичам вратите, защото ми показаха теб.
Защото стоях облегната на рамката на МОЯТА врата, изписала с тялото си формата на четворка, когато за първи път те видях наистина.
Обичам да "стоя на четири". Защото обичам допира на голото съпало върху коляното си. Защото ти му даде това име и защото винаги ме целуваш когато застана така.
Както ме целуна за първи път, там - до МОЯТА врата.


Обичам вратите, защото ме карат да мисля за теб.
Като онази, металната, където устните ти за първи път погалиха шията ми и ме накараха да изтърва ключовете си. Онази, чиято решетка трябваше да хвана, за да не се свлека от слабостта в треперещите си колене.
Като онази врата, която отворих, за да те изпия в спалнята си, за да ти дам вкуса на червилото си и аромата на потните си коси, за да изпиша с нокти името си върху гърба ти.


Обичам вратите, защото са мои съюзници.
Те са моите стражи, моята Швейцарска гвардия, която ревностно ми помага да си само МОЙ. Затварям вратата и ОТВЪН остава твоят свят.
Там, където си с НЕЯ. Там където са ВИНАТА ти, СТРАХОВЕТЕ ти и така нареченият ти ДЪЛГ. Не ми трябват. От тази страна на вратата горещите ти длани, погледът ти и допирът на тялото ти са само за МЕН.


Обичам вратите, защото са мои приятели, когато си тръгнеш.
Защото мога да ги затворя след теб, когато с наведен поглед ми кажеш, че трябва да се отправиш към ДОМА СИ.
Защото скриват сълзите, които не искам да виждаш, както и защото заглушават гнева ми, когато безсмислено се питам: "Защо?".


Обичам вратите, защото ми носят надежда.
Защото искам да вярвам, че може би следващият път, когато отворя МОЯТА врата, ти ще си там. И ще ме целунеш както само ти можеш, преди да разкъсаш дрехите ми и да ОСТАНЕШ с мен.
И ще затвориш вече НАШАТА врата под нахално пъхналия се нос на ТВОЯТА стара реалност.


Обичам вратите, макар че те са пламъка, който изгаря мостовете на раздялата ни. Като онази, която затръшнах, за да не виждам лицето ти, за да не чувам сърцето си, за да кажа "Сбогом!" на последните останали в мен детски илюзии.


И още обичам вратите, нищо че там се раждат некролозите...