понеделник, 13 февруари 2012 г.

"ПЕТЪК ВЕЧЕР"

Англичаните му викат „throbber”.


И с право.

Не просто, защото картинно описва изправилия стройна снага, зачервен и пулсиращ герой в гащите ти, а защото прекрасно пасва и на състоянието в главата ти.
Там, където вече няма нищо - само желирана смеска на его и похот, която тупти в ушите ти, слага замъглени очила пред погледа и бие кървави крошета на разума ти.

Състояние, в което насред разноцветната ексцесия от дънещ бас и Lagavulin, единствената движеща сила за обезумялото ти тяло е търсенето на влажни устни (горни или долни), които да обхванат и изсмучат до капка туптящия ритъм между бедрата ти.

Веднъж достигнал до това състояние, посоката само е една и дори вездесъщата („за критични случаи”) сапунена длан в банята, не ти се струва непривлекателно решение. Защото просто ти е невъзможно, макар безсмислено и нелогично, да траеш повече.

Превърнал си се в глухар, в бизон, в парен локомотив - с премрежен поглед и вонящ на мускус, разпращащ „СЕКС” с морза на премигванията си и орящ бразди от похот в прахта на стъпките си…с онзи, тупкащия.

И тогава от сенките, с грация, изплуват ТЕ - онези, от които имаш нужда.

Те са там, заради такива като теб и прекрасно го знаят. Безпогрешно разпознават бурята, която ще настане съвсем скоро, било до някоя стена, било в невзрачна стая с прашни пердета или дори в клаустрофобичната псевдо-самота на тоалетната на бара.

Оттеглят се по котешки в някой затъмнен ъгъл, откъдето могат да се насладят на глупавия танц на необузданата ти похот, на представлението, което изгарящото ти тяло изнася само за техните разбиращи погледи. Наблюдават те и деликатно навлажняват устни (горни и долни).

И чакат.

Защото ти непременно ще дойдеш при тях. Като молец към светлината на пламъка, ще се втурнеш да утоляваш глада си, за да заглушиш туптенето в главата...и в панталоните си.

Те знаят, защото усещат абсолютно същото.

Те, обаче, му дават друго име…