петък, 14 декември 2012 г.

"ПИСМО ОТ GB-то"

Ха, добрутро!



И докато слънцето все още се крие сред облаците, като засрамена булка под завивките, а шест етажа под мен приливът е оголил бреговете на Темза, излагайки на показ озъбените, ръждиви винкели на останалите в славното колониално минало кейове, реших да ти драсна някой друг ред. (И да, поетичното отклонение Е нужно, 'щото се осмели да ме питаш как съм, а пък днес ми е такъв ден, и ша тря‘а да траиш).

И така:

Сутринта не предвещава да е нещо особено - стандартният старт на деня, с приятната разходка до работата, този път под звуците на Female vocal jazz и превърналото се в задължително обилно „оросяване“ от вечното пръисъствие на този уникален за тукашните географски ширини феномен – „хоризонтален дъжд“.

Опитах се да се усмихна на няколко случайни плондера - неуспешно.

Затова пък на мен ми се усмихнаха - лисица...с кроасан в устата...докато пресичаше на зелен светофар...Пожелах й приятно кафе и съм сигурен, че ме разбра.

"Мрън, мрън, мрън" - ми каза някакъв заспал глас от говорителя, докато влизах в сградата. Сдържах се секунда преди да отговоря с "Spank you very much", току пред опулената физиономия на младежа от охраната.

Явно ми е "хилещо се" днес. Особено като гледам и какво излиза изпод пръстите ми.
Но както и да е, идеята все пак ще стигне до получателя макар и по кривите кози пътечки между логореята и шизофренията .

След три неуспешни опита да ида да си взема кафе, резултатът беше сок от моркови и ябълки. Tака че ми стана и оранжево на всичкото отгоре. „Оооранжево небето, оооранжева реката“…и такива ми ти работи.
Не е неприятно обаче, трябва да подчертая. Едно такова петъчно, мързеливо-оранжево, със скрита усмивка зад ъгъла и намигване от гореспоментата шизофрения, с обещание да се развихри неконтролируемо при нужда. (Зачуди ли се вече с какво съм се напушил?)

Иначе перспективата за остатъка от деня става все по-добра с всеки изминат момент.

Петък е и това само по себе си е достатъчна причина да се разплуе човек, замаян от представата как утре сутринта ще започне най-рано в 12:00, със здравословно нагъване на бекон и яйца, и благословии по отношение на антидотното им действие спрямо гарантирания махмурлук.
В добавка към това вече има една покана за парти през три преки оттук и макар да е просто в pub (един pub в Лондон, никога не е „просто pub”) , ще послужи аз добър "трамплин" към планираното за по-късно "мъжко парти" в Сохо (Мауро се дърпа да каже къде и само се подхилква, че "пържолите" били страхотни. Като го знам ще е нещо предимно дългокрако и русо...).
Русо...русо, имаше нещо друго по "русия" въпрос - а, да! Прическата!
Абе прически –мрически!
В крайна сметка, важно е да има усмивка и от "онзи" блясък в очите - останалото са аксесоари. Така че смело и нагоре!

Това засега, а иначе заклевам се, че ще се постарая с пълна сила да изместя самовглъбения солипсизъм на последните работни дни, заменяйки го с хедонизма на уикенда (значителна част от който явно ще трябва да прекарам в четене на синонимния и тълковния речник, търсейки нови думи с повече от три срички, с чиято помощ да продължа умело да разпространявам заблудата за собствената си интелигентност!).

Толкова от мен.

Повече – друг път...

Ади със здраве и Мind the gap !