четвъртък, 15 април 2010 г.

Хелър, бате, Хелър...

"Викаш, че съм те предал. Бъркаш, бате, бъркаш...
Мое 'сичко да съм бил и да съм пра'ил един камион глупости, ама чек до там, че да изпортя тебе -  не мой се свлеча. Не, че има значение вече де, ама помниш ли го Китаеца от северния край, оня дето един ден беше сменил 'сичката сол в на Чанг Уо долнопробната бюфет-закусвалня на ъгъла, с английска, та после дрискахме и се хилихме половината махала, ама повече стискане и тихо хихикане падаше, щот' а си се захилил и т'ва сфинктерите, бате, забравят да държат; та той ми викаше още преди да го докопа некаф изкеркенечил от хероина пакистанец с ръждясалото мачете, дето висеше в задния двор на наш Джони, който го ползваше да цепи дини и кат' се напуши да изкарва ангелите на сем. Арлингтън с неговите манчурско-ийстендърски хахави нинджа кати; та викаше ми Китаеца:  "Пич, кажи си 'сичко, кажи си - пък после ги святкай с т'ва бухалката между очите. Хората обичат да им се говори..."

Абе хахав си беше, помниш го, дрогата му беше мозъка още от времето кога ние с тебе го срещнахме, помниш ли? Току бяхме се разбрали за делението на квартала и ни бяха заредили с он'ва хидропонното чудо, сещащ се, от на Малкия снабдителите, и тоя се нанесе отсреща, точно на ъгъла до на баба ти Мери, със седемнайсте котки, вонливата съборетина, в оная сулдурма до химическото на мистър "Тенк ю вери мач, кам тумороу" Джавала, и още на втория ден "беконите" му устроиха официална визита с т'ва 22 калиброви, т'ва бални маски и сичките им там салтанати по списък; 'ма и там се измъкна говедото му жълто. Само да се беше спрял да не пробва от стоката си заедно с клиентите - нали си спомняш т'ва му беше коронния номер: "Ей ся пич, глей ся с тебе заедно ш'са напра'а, ей ся..."
Ей ся, ей ся...другия път ша знае да не псува дрогиран пакистанец с :" Ей ся пич, глей бе, ш'та еба в мутрата индийска...!"