вторник, 2 август 2011 г.

"FORCAS"

Аз съм паднал ангел.
Аз почти съм човек.

Повтарям си го тридесет и два пъти докато предъвквам хляб и лютеница.
"Закуска" – научих я в петък.
Ден след като научих „Майкатишейба!” и два преди да разбера какво е „настинка”.
Имам много да уча, но не бързам за никъде - „на час по лъжичка”(научих го в понеделник).
И ще стана човек – непременно!

Мрачно е, навън вали, а ореолът ми мъждука в хола, на закачалката.
Спестявам от електричество и парно, за да си купя дънки „Tommy Hilfiger”.
Студено ми е, но ще съм „пич”. А щом съм „пич”, щяло да има „мацки” и „духане”.
Ушите са ми поизмръзнали, та се замислям за второто, но пък винаги съм харесвал котките и смятам, че си залужава жертвата.

Натъжих се, когато научих за "Войната по пътищата". А уж бях избрал място без войни.
Плаках пред блока, докато не дойде Кривия.
Каза ми да не „цивря” ами като мъже да пийнем по едно. После нямало да ми пука толкова.
Пийнахме. И вече не ми пукаше толкова.
А той отпраши с „жипа”.

Онзи ден си купих за 50 лв. „една голяма елка” от гладно, мургаво момченце пред блока.
На капака й имаше ябълка.
Зарадвах й се – обичам ябълки и обичам да радвам децата.
Предложих му хляб. То ме наплю, изхвърли го и избяга.
Не разбирам децата.

Това беше във вторник.
А днес режа луканка с Меча на чистата логика, докато си проверявам Фейсбука.

Интернет е магия, която поучавам от съседното кафене, но само ако съм клекнал на терасата.
Преди си мислех, че е трудно да откриеш приятел.
Сега се радвам – имам вече тридесет и осем в профила си.
Двама искат да се видим, а един – да му помогна да се обеси.

Току що постнах: „ С меч е трудно да нарежеш хляб” - и петима вече харесват това.
Има и двуеточие със скоба.
Пунктуация! Поредното нещо, което имам да науча.

Магията на интернет е моят „катализатор” (от вчера през нощта).
Благодарение на нея научавам в пъти повече.
Вече знам какво са „комунист”, „здравна каса” и Лили Иванова.
Какво е "браточка", "копи-пейст" и индийско орехче.
Мога да правя задно салто, кунилингус и сърми с лозов лист, и най-важното - научих какво е „любов”.

А мислех, че да стана човек ще са ми нужни столетия.
Оказах се в грешка.

Всъщност е толкова лесно: вестниците ми казват какво е истина, телевизията – какво да мисля, а Интернет - какво да чувствам.

Не се съмнявам, че скоро ще успея!

Аз съм паднал ангел.
Аз почти съм човек.
И утре ще се науча да лъжа...