четвъртък, 24 февруари 2011 г.

"Lose yourself"


"Днес Ивето има зелени сополи :(:("

Мигам на парцали. 'Бах мааму! Е т'ва вече ми идва множко!

Клик, дел:

"Ар ю шуър ю уонт то римуув...?" - интересурва се Скайп.

Да бе да, как да не съм сигурен. Рядко си позволявам да съм брутално категоричен, но при дадените обстоятелства няма начин. Знам, че ще бъда обявен за ненужно груб, но всеки, чийто Скайп статус представлява горното, автоматично отпада от кръга на интересите ми.

Разбирам умилението да поставиш малко, опулено личице „на мама радостта” за собствен аватар, но това е границата на толерантността ми по отношение на новоизлюпили се родители.
След седемдневни статуси от рода на : „първи ден без памперс – три пъти пишкам, два пъти акам”, подробно систематизирали прехода на Ивето от памперса към гърнето, горното откровение е последната капка, след която съвсем трезво и без емоционалности решавам, че просто няма смисъл да поддържам съответната особа сред виртуалните си „приятели”.
И не защото е лош човек, или пък защото е лошо да си майка и да се подрискваш от умиление на всяко пръцване на мъничето ти. Не отричам неповторимия чар на ситуацията, макар и непонятен за всеки друг освен за благословения родител. Да велико е да си майка (баща)!
Това, което казвам е, че ако си толкова умопомрачително самопогълнат/а от каквото и да е, та дори от такова велико събитие като майчинството, просто с теб едва ли има какво да си кажем.