вторник, 23 февруари 2010 г.

Crying in the rain

На Краси,
която ме научи да обичам живота, дори само заради това, че го има.

"...I've got my pride and I know how to hide
аll the sorrow and pain
I'll do my crying in the rain..."

                                       "A-ha"

"Do not spoil what you have by desiring what you have not;
remember that what you now have was once
among the things you only hoped for."

                                                           Epicurus

Усмивката е вече на лицето й, когато влизам в стаята.
При нея ухае на чисто спално бельо, с онзи смесен аромат на цветя и препечен хляб. Завесите са наполовина разтворени и един палав слънчев лъч рисува сенки по стените.
А тя се усмихва. Може би на мен, а може би по-скоро на лъча, дал началото на новия ден.
"Всичко е наред, добре съм"  - отговаря на въпроса ми.
Усмихва се отново - всъщност никога не спира да се усмихва.
Понякога си мисля, че може би само си въобразявам, че виждам някаква скрита тъга в кестеновите й очи.

Посядам на леглото до нея и й отвръщам с усмивка. Поставям едва-едва пръсти на десния й крак и леко ги приплъзвам. После по левия. Повдигам очи, за да видя реакцията й. Тя поклаща отрицателно глава, макар че усмивката не напуска устните й.