четвъртък, 15 април 2010 г.

Хелър, бате, Хелър...

"Викаш, че съм те предал. Бъркаш, бате, бъркаш...
Мое 'сичко да съм бил и да съм пра'ил един камион глупости, ама чек до там, че да изпортя тебе -  не мой се свлеча. Не, че има значение вече де, ама помниш ли го Китаеца от северния край, оня дето един ден беше сменил 'сичката сол в на Чанг Уо долнопробната бюфет-закусвалня на ъгъла, с английска, та после дрискахме и се хилихме половината махала, ама повече стискане и тихо хихикане падаше, щот' а си се захилил и т'ва сфинктерите, бате, забравят да държат; та той ми викаше още преди да го докопа некаф изкеркенечил от хероина пакистанец с ръждясалото мачете, дето висеше в задния двор на наш Джони, който го ползваше да цепи дини и кат' се напуши да изкарва ангелите на сем. Арлингтън с неговите манчурско-ийстендърски хахави нинджа кати; та викаше ми Китаеца:  "Пич, кажи си 'сичко, кажи си - пък после ги святкай с т'ва бухалката между очите. Хората обичат да им се говори..."

Абе хахав си беше, помниш го, дрогата му беше мозъка още от времето кога ние с тебе го срещнахме, помниш ли? Току бяхме се разбрали за делението на квартала и ни бяха заредили с он'ва хидропонното чудо, сещащ се, от на Малкия снабдителите, и тоя се нанесе отсреща, точно на ъгъла до на баба ти Мери, със седемнайсте котки, вонливата съборетина, в оная сулдурма до химическото на мистър "Тенк ю вери мач, кам тумороу" Джавала, и още на втория ден "беконите" му устроиха официална визита с т'ва 22 калиброви, т'ва бални маски и сичките им там салтанати по списък; 'ма и там се измъкна говедото му жълто. Само да се беше спрял да не пробва от стоката си заедно с клиентите - нали си спомняш т'ва му беше коронния номер: "Ей ся пич, глей ся с тебе заедно ш'са напра'а, ей ся..."
Ей ся, ей ся...другия път ша знае да не псува дрогиран пакистанец с :" Ей ся пич, глей бе, ш'та еба в мутрата индийска...!"

Отпилях се, верно е, ама от ефекта ще да е, лошо наше не сме имали, а аз 'зех малко от останалото преди да довтасам да те навестя. Да знаеш мантизмът не е лесна работа, добре че поне не ме окошариха при ония с дългите ръкавици и дунапренените тапети щот' нямаше да им се дам - одма си бях разръфал вените, кат' Лилиян в следствения арест, кога беше огладняла зверски щот' се беше "направила" и фъркаше повече от рекламния балон на Кодак над Ситито, а ония изверги я бяха излъгали, че са й купили KFC, и докато се усетят само на сатай-пилешко беше замязала, кат' в някой хорър филм бате, не е работа; още има спазми на трите последни пръста на дясната ръка, ама т'ва я изстреля по нанагорнището в квартала,  щот' сега кат' върти свирките и от спазъма като я тресне, те фаща, бате, точно там в основата и те праща по допирателната на тантрата в ляво, само се моли кат' си навън да е още жива и ш'та уреда за по кафе при нея.
Та ти разправях за наш'то, дето не го намериха при обиска, иначе другото замина вече при раците от Темза, да прай компания на трите куфара, инструментариума, че и на сухото ухо, дето си го пазеше от оня, дет' ти викаше, че ако си жив, бате, след седмица той щял ушите да си изяде. Не че ми беше симпатичен, ама не е гот някой да се задави на канапето ти, пък и ти , батка, не оправи нещата кат' му тикаше ухото в устата - още и'ам петна по плюшената възглавница.
Ама т'ва са минали работи, не за тях ми е приказката сега. Исках да ти кажа, че ти сам знаеш колко е добро наш'то, точно както викаше на онова колежанче, дето беше дошло да се оплаква, че трета седмица не мо'е да седне, щото от наш'то, бате, му се била явила Кийра Найтли докато оправял една пуерториканка и го питала дали иска да се включи и тя (че как да не искаш, бате), а после отпорила един 26 см. кур и купонът загрубял. От де да знае  колко е добро, бате, наш'то, както и че съседът му по стая е негро; ама ти знаеш, батка и за т'ва ми е приказката.


Викаш предал съм те сигурно, няма как, викаш, да са те закопчали иначе, там дет' си бил - под палмата, насред залеза и розовите облаци. Спасил си се бил, викаш, далече от 'сичките тия помии и за последно помниш как заедно, бандата, решихме да се откажем, там в хола, на те тоя същия диван, от  тях, бате, и от нас си, че и от чуждите - от всичко.


Помниш, а? И аз помня, бате, и аз...И помня, че само аз не пуших..."

1 коментар: